Eating all the fat you want sounds like a delicious way to lose weight—but is it worth sacrificing carbs?
What are the benefits of the keto diet?
Well, you can lose weight on keto. And maintaining a healthy weight can reduce the risk of and alleviate symptoms related to heart disease, diabetes, and a whole host of other challenging conditions.
- Yok albayım, yok. Hep yüzümün gülmesine kandılar. Bu çocuğa bir şey olmaz dediler. Bu da geçer dediler, bunu da atlatır, hiçbir şey olmaz dediler. Herkes bildi Poyraz Karayel'i, ama kimse tanımadı.
anneleri hep kadınlardan seçiyorlar ne ilginç. size annemi hiç anlatmadım mesela. pek konuşmazdı. ama saçları ıhlamur kokardı. pek kitap okumazdı. ama harika çamaşır asardı. annem gidince kalbime iyi bakamadım. erken kurudu albayım. kalbimde bir sızı, bilincimde bir çatlak. zihnimde bir uyuşma, aşık olduğum ilk kadın coğrafya öğretmenim. karadeniz’de dağlar denize paralel uzanıyor ama biz onunla yan yana uzanamıyoruz. televizyon hala tek kanal. varşova paktı, soğuk savaş, nükleer tehditler… insanlar ölüyor. insanlar ölüyor, ben büyüyorum. büyüdükçe kafam da büyüyor, ellerim büyüyor; büyüdükçe hayallerim küçülüyor. görüyorum, insanlık kan kaybediyor. ben insanlığa kan vermek istiyorum, kan gruplarımız uyumsuz çıkıyor. yıkılıyorum. her şey siliniyor. her şey. tam “bitti” diyorum, ufuktan ayşegül doğuyor. ayşegül… dünyanın en güzel şiiri. saçları, burnu, gözleri… hepsi tam kafiye. ufff, keşke az sonra ölmeyecek olsaydım ya. yalan yok, içten içe hayatım boyunca ben hep ölmeyi istedim. bazen durur düşünür, yaşıyor olmanın ne kadar saçma olduğunu fark ederdim. size olmuyor mu ya? yaşamak ağır gelmiyor mu? hayat böyle sırtınızda bir kambur gibi binmiyor mu? bana oluyor. düşün ki altı milyar insan var dünyada. bana ne gerek var? bana gerek yok! tamam o zaman, tamam. bırakın beni öleyim. nasıl olsa unutuluruz be. ne mühendisler ne doktorlar unutulmuş. bi’ ayşegül üzülür bi’ de sinan… ama o da ertesi güne unutur, çocuk ne de olsa. ayşegül ağlar, çok ağlar. sonra daha çok ağlar. ama sonra unutur. hepimiz unutulmak için yaratılmadık mı? siz yine de beni hemen unutmayın be. arada bir resmime filan bakın, söylediğim havalı sözleri bir kenara not edin. ben unutulacak adam mıyım be?
Може би след трийсетина години, в някоя топла, дъхава вечер, ще разказваш на сина си за живота, който си имал като млад. Под мастиленото небе с разляти звезди, може би ще си спомниш и преглъщайки буцата в гърлото, ще разкажеш за мен. За жената и любовта, която си мълчал цели десетилетия. Може би чашата вино ще ти даде смелост да прошепнеш името ми пред друг човек и да ме споделиш, за да не се разтворя в нищото, когато смъртта настъпи ( дай Боже, и тогава - след много, много години ).
Ще му разкажеш.
За буйността и младостта ни. Как горяхме в огън един за друг. Как светът се свиваше до точица - бенката над устната, която целувах с обожание. За разстоянията, които сближават, ще го научиш и за това, че същите тези разстояния ни откъснаха и боляхме като оголени нерви. Животът тръгна да върви в противоложни посоки и нашият бяг един към друг стана невъзможност. Защото не се догонихме, а трябваше.
Ще му кажеш.
Как светът губи цветовете си. И как един женски смях може да те влюби в себе си за хилядолетия и да му помниш извивките и насън. Ще му кажеш най-сетне за вдлъбнатото кокалче на лявата ръка и как се е получило - от удара в стената, когато осъзна, че ме изгуби. Въпреки че, дори тогава още те обичах до безпаметност.
Ще му разкажеш. За вярата ми, че заедно можем всичко и за силата, която ми даваше любовта ти. И за доводите на разума ти ще кажеш. И как тогава пренебрегна виковете на собственото си сърце. За това как се радвах на успехите ти повече, отколкото на моите, също няма да скриеш. И как след години ме нямаше да я виждаш тая чиста по детски радост.
Ще му кажеш.
За разпилените ми коси, за десетките ми тефтери с поезия, проза и размисли и как исках да пиша за теб, но без да показвам, ревниво пазейки те от чужди очи такъв, какъвто си в мен. За това как тичах боса из тревите и се смеех отривисто и на най-дребното, просто защото до теб бях щастлива, ще споделиш. За тихата ми упорита вяра в теб му кажи, по-силна и от вярата ми в Бог. За смазващата болка от деня, в който казах “ да ” на друг човек и станах чужда съпруга. Защото навремето ти не пожела да се пребориш да съм твоя. За отлаганията, за безсънията, за мълчанията и за намиранията. Нищо не пази за себе си. Нищо не губи от мен и нас.
Почти мога да те видя, седнал под чардака в оная бъдна нощ. Все така развълнуван, все така полу-съжаляващ, полу-убеден, че е било правилно случване.
Разкажи на сина си. Моля те.
За голямата любов, която не е майка му. За жената, която щеше да го роди, ако Съдбата беше благосклонна към нас двамата. И ако имахме още йота смелост да вървим срещу всичко и всички, но един към друг и един до друг. За болката в гърдите с моето име, която не отшумя нито с годините, нито с преживяванията кажи.
Посъветвай умно сина си - да слуша сърцето си. Не като теб. Дай му съвета, който ти в амбицията и гордостта си отказа да последваш, въпреки високата цена за плащане. Посъветвай го здраво да държи и да не пуска, когато срещне своята такава жена и своята такава любов.
За да може след години, когато той разказва на своя син за младините си, да му говори за майка му, която ще раздига масата с усмивка и с пълно сърце. А той няма мъчно да говори и после ще заспи до нея, както го прави от десетилетия. Не като нас…
- Валентина Йоргова
